Радонът е безцветен газ, без мирис, което го прави напълно неоткриваем за човешките сетива. Радонът е радиоактивен и се образува от радиоактивното разпадане на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха.
Радонът има основен дял в облъчването, дължащо се на естествения радиационен фон – около 50%. Основният път за въздействие от радон е чрез вдишване. Продължителната експозиция на радон е втората след тютюнопушенето причина за възникване на рак на белия дроб и водеща за непушачите.
Сведения за повишена смъртност от заболявания на дихателната система сред определени групи от подземни миньори в Централна Европа датират от шестнадесети век. За първи път през двадесети век е предположено, че радон е причината за рак на белия дроб при миньори, а през 1951 г. е доказано, че облъчването се дължи практически изцяло на радон.
Статистиката у нас показва, че всяка година на 100 000 души население се откриват над 200 случая на злокачествени новообразувания на дихателни органи и гръден кош, а смъртността е над 50 души.
С цел превенция риска за общественото здраве беше разработена и приета с Решение №537 от 12 септември 2013 г. на Министерски съвет Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху българското население 2013 – 2017 г., която да постави основите за провеждане на дългосрочна политика, насочена към намаляване на въздействието му. Една от основните цели на програмата беше разработване на национално законодателство в областта на радон. През 2018 г. се прие Наредбата за радиационна защита, а от 2019 г. действа Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон на МРРБ, където са описани видовете технически решения за намаляване на нивата на радон в съществуващи и нови сгради.
Преди да се предприемат определени мерки се провежда проучване на сградата и/или диагностични тествания. Това включва обследване на: нивата на радон в сградата, входните точки на радон в сградата, вентилационната система и отоплението в сградата и други. Прилага се принципът усилията за намаляване на нивата му да дават максимален ефект.
Допълнителните мерки, които може да се предприемат са: въздържане от тютюнопушене в помещенията; увеличаване притока на свеж въздух чрез проветряване, използване на вентилатори и вентилационни отвори.
Концентрацията на радон в сгради може да варира значително в резултат на голям брой фактори като климат и метеорологични условия на района, нивата на радон са по-високи през нощта, отколкото през деня, и като цяло са по-високи през зимата, в сравнение с лятото.
За повече информация посетете: www.radon.bg.
Национален план радон 2023-2027 (.pdf)